НЮ ЙОРК, 12 МАРТ – Майкъл (Михау) Хелър, полски космолог и католически свещеник, който повече от 40 години разработва ясно очертани и изключително оригинални концепции за произхода на Вселената, като през това време често е бил силно репресиран от страна на правителството, печели наградата „Темпълтън” за 2008 г. Наградата "Темпълтън" на стойност 820 000 лири стерлинги (повече от 1,6 милиона щатски долара) бе обявена днес на пресконференция в Църковния център за Обединените нации в Ню Йорк от фондация "Джон Темпълтън", която присъжда отличието от 1973 г. насам. Наградата „Темпълтън” е най-голямата годишна парична награда в света, която се присъжда на отделна личност. Хелър, 72 годишен, професор във факултета по философия в Епископската академия за теология в Краков, се труди неуморно с години по време на период на силна репресия от страна на Съветския Съюз. Той е важна фигура в света на физиката и космологията, теологията и философията със своите убедителни и провокиращи концепции по въпроси, които засягат всички тези дисциплини, макар и често от твърде различни перспективи. Неговият академичен и религиозен опит му дава възможност удобно и правдоподобно да се движи и в двете среди. Обширните разработки на Хелър предизвикват ново важно разглеждане на някои от най-дълбоките концепции за човешкия род. Хелър разглежда фундаментални въпроси като „Трябва ли вселената да има причина за съществуването си?”, които изискват широк набор от източници, които в друг случай не биха имали нищо общо. Като събира математици, философи, космолози и теолози, които се интересуват от тези теми, той също така дава възможност на всеки от тях да сподели идеите си, които да помогнат на останалите без да влиза в конфликт със съответните методологии. В изказване, изготвено за пресконференцията, Хелър описва позицията си по следния начин: Множество процеси във Вселената могат да бъдат описани като последователност от етапи, при която предходния етап причинява този след него ... (и) винаги има динамичен закон, който указва как един етап трябва да породи друг такъв. Динамичните закони обаче се изразяват под формата на математически уравнения, и ако се запитаме за причината за съществуването на

Вселената, трябва да се запитаме и за причината за съществуването на математическите закони. Тогава се връщаме отново към Великия модел на Бог, който измисля Вселената, въпроса за основната каузалност ...- "Защо вместо нищо съществува нещо? Когато зададем този въпрос, ние не питаме за причина, която е като всички други - ние питаме за корена на всички възможни причини.” Въпреки активното репресиране на интелектуалците по време на комунистическия режим, който е на власт в Полша през по-голямата част от неговия живот, Хелър се утвърждава като международна фигура сред космолозите и физиците благодарение на многото си разработки – той има повече от 30 книги и почти 400 труда – на теми като обединяването на общата относителност и квантовата механика, теории за мултивселените и техните ограничения, геометрични методи в релативистичната физика като некомутативна геометрия, както и научна философия и история. В същото време, като католически свещеник, Хелър преодолява анти-религиозните политики на полските власти, като предлага нови перспективи за вярващите, в които поставя традиционния християнски начин за разглеждане на вселената в по-широк космологичен контекст и инициира това, което може да бъде наречено „теология на науката”. Когато номинира Хелър за наградата, професор Карол Мусиоу, ректор на Ягелонския университет и професор в местния Институт по физика, отбелязва, че начина, по който Хелър комбинира научни изследвания и теологически въпроси излиза извън ограниченията на елементарното съчетание между двете. “Неговата уникална позиция на творчески учен и човек, отразяващ религията, даде на науката усещане за трансцедентна мистерия,” пише той, „а на религията виждане за вселената през широко отворените очи на науката... Видно е, че за него математическата същност на света и неговото разбиране от хората изграждат обстоятелствените доказателства за съществуването на Бог.” Преподобният професор Хелър получава магистърска степен по теология през 1959 г. от Католическия университет в Люблин, Полша и е ръкоположен като свещеник през април 1959г. След това той служи за кратко на енорията в Ропсце, около 50 километра на изток от Тарнов. Той се завръща в Католическия университет през 1960г., получава магистърска степен по философия през 1965г. с дипломна работа за философските аспекти на теорията за относителността, а през 1966г. получава докторска степен по философия с дипломна работа за

релативистична космология. Въпреки че неговото обучение включва основно курсове по физика, властите забраняват на университета да присъжда дипломи по тази дисциплина. През 1969г., Хелър получава званието доцент – академична степен над докторантурата – с дипломна работа, която разглежда принципа на Мах в релативистичната космология. Той получава паспорт през 1977г., след повече от десетгодишно забавяне и става гост-професор в Института по астрофизика и геофизика в Католическия университет в Льовен, Белгия, а след това провежда изследвания в Института по астрофизика в Оксфордския университет и в катедрата по физика и астрономия на Университета в Лестър, Великобритания. През 1985г. той се присъединява към факултета по философия на Епископската академия за теология, където неговата стипендия за физика, логика, философия и теология оказва влияние върху цели две поколения студенти. През 1986г. Хелър започва да провежда изследвания в обсерваторията на Ватикана в Кастел Гандолфо, Италия, където работи с Джордж Койн, заслужил директор на обсерваторията, астрофизика и теолог Уилям Щтьогер, и много други.Една от най-старите научноизследователски институции в света, Ватиканската научноизследователска група към Ватиканската обсерваторията е приютена от обсерваторията Стюард в Универсистета на Аризона в Тускон, където работи с телескоп от ново поколение, известен като „високотехнологичния телескоп на Ватикана” в международната обсерватория Маунт Грахам, югоизточна Аризона.

Наградата „Темпълтън” е крайъгълен камък на международните усилия на фондация „Джон Темпълтън" да служи като филантропски катализатор за нови открития в области, занимаващи се с най-големите въпроси на живота - от изследване на законите на природата и Вселената, до теми, свързани с любовта, благодарността, прошката и творчеството. Учредена от глобалния инвеститор и филантроп сър Джон Темпълтън, паричната стойност на наградата е такава, че винаги да превишава Нобеловите награди, подчертавайки по този начин убеждението на Темпълтън, че ползите от напредъка в духовните открития могат да имат много по-голямо количествено измерение от тези, получени вследствие на други ценни човешки усилия. Джон М. Темпълтън младши, председател и президент на фондация „Джон Темпълтън” и син на сър Джон, отбелязва, че стипендията на Хелър помага на хората по цял свят да добият

още по-широка представа и разбиране на смисъла на живота. “Търсенето на Майкъл Хелър за по-дълбоко разбиране води до новаторски религиозни концепции и знания, а също така разширява и научните хоризонти.” Наградата „Темпълтън” за 2008г. за постижения в изследването или открития в сферата на духовните реалности ще бъде официално връчена на Хелър от Негово кралско височество принц Филип, херцог на Единбург, по време на частна церемония в Бъкингамския дворец на 7 май (сряда). Михау Хелър е роден на 12 март, 1936г. в Тарнов, Полша. Той е едно от петте деца в силно религиозно семейство, посветено на интелектуални интереси. Неговата майка е учителка, а баща му е електро- и машинен инженер, който също така говори няколко езика. С приближаването на нацистите през 1939г., те избягват с децата си след като бащата на Хелър саботира химическата фабрика, в която работи, за да я опази от ръцете на окупаторите. До десетгодишната му възрасти, ветровете на войната са откъснали семейството му от Полша и са го отвели от днешна Украйна, през Сибир, до южна Русия и след това обратно в Полша. Благодарение на разнообразните разговори между родителите му и техните приятели, Хелър се сдобива с много знания за значението на математиката, физиката и религията. На 17 години той влиза в семинарията в Тарнов и е ръкоположен за свещеник на 23 години. Въпреки подтисничеството от страна на полските комунистически власти на интелектуалци и свещеници, църквата, стимулирана от Втория Ватикански съвет, осигурява на Хелър защита, която му позволява да напредне много в изследванията си. Сред хората, които насърчават тази атмосфера през 60-те години, е и архиепископа на Краков, Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, който кани Хелър и други учени, философи и теолози в резиденцията си, за да обсъждат различни теми. Хелър и Юзеф Жичински, по-късно архиепископ на Люблин, започват да наричат тази група „Център за интердисциплинарни изследвания” и я правят част от теологическия факултет в Краков. Когато през 80-те години движението „Солидарност” довежда до въвеждането на новооткрити за Полша свободи, последващите пътувания на Хелър и преводът на неговите творби му помагат да изгради репутация в цял свят.

Настоящата работа на Хелър е съсредоточена върху некомутативната геометрия и груповата теория в математиката, която се стреми да отстрани проблема с първоначалната изолираност на космологичния въпрос за произхода на вселената. „Ако на фундаменталното ниво във физиката не съществуват време и пространство, както много физици смятат,” казва Хелър, „некомутативната геометрия би могла да служи като подходящ инструмент за преодоляване на подобна ситуация.” С парите от наградата „Темпълтън” Хелър смята да помогне за създаването на центъра „Коперник” в сътрудничество с Ягелонския университет и Епископската академия за теология в Краков, който ще разшири изследователската дейност и образованието в науката и теологията като академична дисциплина. По време на пресконференцията, фондацията отбеляза, че с избора на Хелър за лауреат на наградата „Темпълтън” за 2008г. ще стартира и обширна, онлайн дискусия на тема „Трябва ли Вселената да има причина за съществуването си?” на уебсайта на фондацията - www.templeton.org.

Сър Артър Кларк