Едуин Хъбъл

(1889-1953)


Откритието за отдалечаването на галактиките се дължи на американския астроном Едуин Хъбъл. Той стига до него през тридесетте години на двадесети век. Ученият влиза в историята, като един от най-големите астрономи. В действителност е адвокат, който съвсем случайно, като астроном-любител се сблъсква с астрономията. За кратко време той си дава сметка, че е по-добър като астроном, отколкото като човек на закона.

Изучавайки спектрите на далечните галактики, Хъбъл наблюдава, че дължината на вълната на няколко спектрални линии е по-голяма от тази на същите линии произведени в лабораторията. Този феномен се дължи на Доплеровия ефект и се обяснява само с хипотезата, че галактиките, които са взети като пример се отдалечават от нашата галактика. Хъбъл успява също да заключи, че съществува пропорция между разстоянието на една галактика и нейната скорост на отдалечаване.

 


Тихо Брахе

(1546-1601)

Към края на ХVІ век, ученият развива един компромисен модел, който да отговаря на изискванията на Църквата. Този модел е хелиоцентричен. В него ученият твърди, че всички планети, с изключение на Земята се въртят около Слънцето, което пък от своя страна се движи по орбита около неподвижната Земя. Тихо Брахе, наблюдавайки Супернова през 1572 г. достига до извода, че въображаемата сфера, върху която се намират звездите не е непроменлива във времето.

Майкъл Хелър

 

НЮ ЙОРК, 12 МАРТ – Майкъл (Михау) Хелър, полски космолог и католически свещеник, който повече от 40 години разработва ясно очертани и изключително оригинални концепции за произхода на Вселената, като през това време често е бил силно репресиран от страна на правителството, печели наградата „Темпълтън” за 2008 г. Наградата "Темпълтън" на стойност 820 000 лири стерлинги (повече от 1,6 милиона щатски долара) бе обявена днес на пресконференция в Църковния център за Обединените нации в Ню Йорк от фондация "Джон Темпълтън", която присъжда отличието от 1973 г. насам. Наградата „Темпълтън” е най-голямата годишна парична награда в света, която се присъжда на отделна личност. Хелър, 72 годишен, професор във факултета по философия в Епископската академия за теология в Краков, се труди неуморно с години по време на период на силна репресия от страна на Съветския Съюз. Той е важна фигура в света на физиката и космологията, теологията и философията със своите убедителни и провокиращи концепции по въпроси, които засягат всички тези дисциплини, макар и често от твърде различни перспективи. Неговият академичен и религиозен опит му дава възможност удобно и правдоподобно да се движи и в двете среди. Обширните разработки на Хелър предизвикват ново важно разглеждане на някои от най-дълбоките концепции за човешкия род. Хелър разглежда фундаментални въпроси като „Трябва ли вселената да има причина за съществуването си?”, които изискват широк набор от източници, които в друг случай не биха имали нищо общо. Като събира математици, философи, космолози и теолози, които се интересуват от тези теми, той също така дава възможност на всеки от тях да сподели идеите си, които да помогнат на останалите без да влиза в конфликт със съответните методологии. В изказване, изготвено за пресконференцията, Хелър описва позицията си по следния начин: Множество процеси във Вселената могат да бъдат описани като последователност от етапи, при която предходния етап причинява този след него ... (и) винаги има динамичен закон, който указва как един етап трябва да породи друг такъв. Динамичните закони обаче се изразяват под формата на математически уравнения, и ако се запитаме за причината за съществуването на


Вселената, трябва да се запитаме и за причината за съществуването на математическите закони. Тогава се връщаме отново към Великия модел на Бог, който измисля Вселената, въпроса за основната каузалност ...- "Защо вместо нищо съществува нещо? Когато зададем този въпрос, ние не питаме за причина, която е като всички други - ние питаме за корена на всички възможни причини.” Въпреки активното репресиране на интелектуалците по време на комунистическия режим, който е на власт в Полша през по-голямата част от неговия живот, Хелър се утвърждава като международна фигура сред космолозите и физиците благодарение на многото си разработки – той има повече от 30 книги и почти 400 труда – на теми като обединяването на общата относителност и квантовата механика, теории за мултивселените и техните ограничения, геометрични методи в релативистичната физика като некомутативна геометрия, както и научна философия и история. В същото време, като католически свещеник, Хелър преодолява анти-религиозните политики на полските власти, като предлага нови перспективи за вярващите, в които поставя традиционния християнски начин за разглеждане на вселената в по-широк космологичен контекст и инициира това, което може да бъде наречено „теология на науката”. Когато номинира Хелър за наградата, професор Карол Мусиоу, ректор на Ягелонския университет и професор в местния Институт по физика, отбелязва, че начина, по който Хелър комбинира научни изследвания и теологически въпроси излиза извън ограниченията на елементарното съчетание между двете. “Неговата уникална позиция на творчески учен и човек, отразяващ религията, даде на науката усещане за трансцедентна мистерия,” пише той, „а на религията виждане за вселената през широко отворените очи на науката... Видно е, че за него математическата същност на света и неговото разбиране от хората изграждат обстоятелствените доказателства за съществуването на Бог.” Преподобният професор Хелър получава магистърска степен по теология през 1959 г. от Католическия университет в Люблин, Полша и е ръкоположен като свещеник през април 1959г. След това той служи за кратко на енорията в Ропсце, около 50 километра на изток от Тарнов. Той се завръща в Католическия университет през 1960г., получава магистърска степен по философия през 1965г. с дипломна работа за философските аспекти на теорията за относителността, а през 1966г. получава докторска степен по философия с дипломна работа за


релативистична космология. Въпреки че неговото обучение включва основно курсове по физика, властите забраняват на университета да присъжда дипломи по тази дисциплина. През 1969г., Хелър получава званието доцент – академична степен над докторантурата – с дипломна работа, която разглежда принципа на Мах в релативистичната космология. Той получава паспорт през 1977г., след повече от десетгодишно забавяне и става гост-професор в Института по астрофизика и геофизика в Католическия университет в Льовен, Белгия, а след това провежда изследвания в Института по астрофизика в Оксфордския университет и в катедрата по физика и астрономия на Университета в Лестър, Великобритания. През 1985г. той се присъединява към факултета по философия на Епископската академия за теология, където неговата стипендия за физика, логика, философия и теология оказва влияние върху цели две поколения студенти. През 1986г. Хелър започва да провежда изследвания в обсерваторията на Ватикана в Кастел Гандолфо, Италия, където работи с Джордж Койн, заслужил директор на обсерваторията, астрофизика и теолог Уилям Щтьогер, и много други.Една от най-старите научноизследователски институции в света, Ватиканската научноизследователска група към Ватиканската обсерваторията е приютена от обсерваторията Стюард в Универсистета на Аризона в Тускон, където работи с телескоп от ново поколение, известен като „високотехнологичния телескоп на Ватикана” в международната обсерватория Маунт Грахам, югоизточна Аризона.

Наградата „Темпълтън” е крайъгълен камък на международните усилия на фондация „Джон Темпълтън" да служи като филантропски катализатор за нови открития в области, занимаващи се с най-големите въпроси на живота - от изследване на законите на природата и Вселената, до теми, свързани с любовта, благодарността, прошката и творчеството. Учредена от глобалния инвеститор и филантроп сър Джон Темпълтън, паричната стойност на наградата е такава, че винаги да превишава Нобеловите награди, подчертавайки по този начин убеждението на Темпълтън, че ползите от напредъка в духовните открития могат да имат много по-голямо количествено измерение от тези, получени вследствие на други ценни човешки усилия. Джон М. Темпълтън младши, председател и президент на фондация „Джон Темпълтън” и син на сър Джон, отбелязва, че стипендията на Хелър помага на хората по цял свят да добият


още по-широка представа и разбиране на смисъла на живота. “Търсенето на Майкъл Хелър за по-дълбоко разбиране води до новаторски религиозни концепции и знания, а също така разширява и научните хоризонти.” Наградата „Темпълтън” за 2008г. за постижения в изследването или открития в сферата на духовните реалности ще бъде официално връчена на Хелър от Негово кралско височество принц Филип, херцог на Единбург, по време на частна церемония в Бъкингамския дворец на 7 май (сряда). Михау Хелър е роден на 12 март, 1936г. в Тарнов, Полша. Той е едно от петте деца в силно религиозно семейство, посветено на интелектуални интереси. Неговата майка е учителка, а баща му е електро- и машинен инженер, който също така говори няколко езика. С приближаването на нацистите през 1939г., те избягват с децата си след като бащата на Хелър саботира химическата фабрика, в която работи, за да я опази от ръцете на окупаторите. До десетгодишната му възрасти, ветровете на войната са откъснали семейството му от Полша и са го отвели от днешна Украйна, през Сибир, до южна Русия и след това обратно в Полша. Благодарение на разнообразните разговори между родителите му и техните приятели, Хелър се сдобива с много знания за значението на математиката, физиката и религията. На 17 години той влиза в семинарията в Тарнов и е ръкоположен за свещеник на 23 години. Въпреки подтисничеството от страна на полските комунистически власти на интелектуалци и свещеници, църквата, стимулирана от Втория Ватикански съвет, осигурява на Хелър защита, която му позволява да напредне много в изследванията си. Сред хората, които насърчават тази атмосфера през 60-те години, е и архиепископа на Краков, Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, който кани Хелър и други учени, философи и теолози в резиденцията си, за да обсъждат различни теми. Хелър и Юзеф Жичински, по-късно архиепископ на Люблин, започват да наричат тази група „Център за интердисциплинарни изследвания” и я правят част от теологическия факултет в Краков. Когато през 80-те години движението „Солидарност” довежда до въвеждането на новооткрити за Полша свободи, последващите пътувания на Хелър и преводът на неговите творби му помагат да изгради репутация в цял свят.


Настоящата работа на Хелър е съсредоточена върху некомутативната геометрия и груповата теория в математиката, която се стреми да отстрани проблема с първоначалната изолираност на космологичния въпрос за произхода на вселената. „Ако на фундаменталното ниво във физиката не съществуват време и пространство, както много физици смятат,” казва Хелър, „некомутативната геометрия би могла да служи като подходящ инструмент за преодоляване на подобна ситуация.” С парите от наградата „Темпълтън” Хелър смята да помогне за създаването на центъра „Коперник” в сътрудничество с Ягелонския университет и Епископската академия за теология в Краков, който ще разшири изследователската дейност и образованието в науката и теологията като академична дисциплина. По време на пресконференцията, фондацията отбеляза, че с избора на Хелър за лауреат на наградата „Темпълтън” за 2008г. ще стартира и обширна, онлайн дискусия на тема „Трябва ли Вселената да има причина за съществуването си?” на уебсайта на фондацията - www.templeton.org.

 

 

Сър Артър Кларк

 


(16.12.1917-19.03.2008)

 

На 19 март, на 90 годишна възраст, в своя дом в Шри Ланка, почина великият човек, сър Артър Кларк, автор на повече от 100 книги, сред които едни от най-известните са “Краят на детството” и “Космическа Одисея XXI век”. В деня на своя последен рожден ден Артър Кларк каза, че има три желания. Да се намери доказателство за съществуването на извънземен живот, да се избавим от нефтената зависимост и да завърши гражданската война в Шри Ланка, където той живя през последните 50 години. Тогава Кларк прикюлчи своето видоеопослание с думите на Ръдиард Киплинг - и това бе неговото последно желание: “Спомен за мен запазете от един кратък миг - разпилейте ме по света само чрез моите книги.” Всъщност, образците ДНК - кичур коса - от Артър Кларк, които той изпрати през 2001 г. заедно с ръкописното си послание “Fare well, my clone”, все още кръжат някъде на орбита. Самият Кларк каза, че “някога една сръх-цивилизация ще може да намери тези останки и е възможно аз да поживея още малко”. Артър Кларк бе един от първите, които предложиха идеята за спътникова връзка. Неговата статия "Extra-Terrestrial Relays" бе публикувана през 1945 г. в списание Wireless World. Да си припомним последния му рожден ден - 16 декември 2007 г. - когато сър Артър Кларк, световно известният писател фантаст, учен, футуролог и изобретател, навърши 90 години. Артър Кларк е роден в град Майнхед, графство Съмърсет. Завършвайки училище, през 1936 г. той се премества в Лондон, където е приет на длъжност аудитор в хазната. Тогава постъпва в Британското междупланетно общество, една от главните цели на което е да пропагандира идеите за космическите полети. През 1940-50 години той на два пъти е избиран за негов председател. Кларк е един от основателите и активистите на британското дружество. С началото на Втората Световна война е призван в Кралските ВВС, служи като лейтенант, участва в разработването на радарна система за улесняване на пилотите при навигация в сложни условия, за което написва полудокументалния роман Glide Path, издаден през 1963 г. След войната с отличие завършва Кралския колеж в Лондон, специалност физика и математика. През 1956 г. Кларк се премества в Шри Ланка, а впоследствие получава и гражданство. Артър Кларк е лауереат на премията Калинги за достижения в популяризацията на науката - през 1962 г. През 1989 г. е награден с ордена на Британската империя. До края на дните си Кларк живее в Коломбо, столицата на Шри Ланка. Там той участва в създаването на серия от телевизионни предавания, посветени на легендите и митовете на съвременността. През 1999 г. английската кралица Елизабет II ръкополага Кларк в рицарско звание и тогава той става единственият жив фантаст, носещ титлата сър. На 5 декември 2007 г. Артър Кларк записва свое видео-послание към света, което ви представяме. “Здравейте! Аз, Артър Кларк, се обръщам към вас от моя дом в Коломбо, Шри Ланка. С наближаването на моя 90-ти рожден ден моите приятели ме питат, какво е да извършиш 90 оборота около Слънцето. Е, всъщност, аз се чувствам не по-стар от 89 години! Разбира се, някои неща ми напомнят, че всъщност хората ме смятат за стар човек. Както каза веднъж Боб Хоуп, “Ти разбираш, че старееш, когато свещите за тортата започват да струват по-скъпо от самата торта!” Сега аз съм напълно щастлив да наблюдавам хода на нещата острани. Но дългият живот има и тъжна страна: вече си отидоха много мои връстници и стари приятели. Но пък ми оставиха най-топлите спомени. Сега голямата част от времето си аз прекарвам в размисли за миналото, настоящето и бъдещето. Старая се да спя по 15 h в денонощие, така че имам много време да се наслаждавам на ярки сънища! Това, че съм прикован към инвалидното кресло не спира моя разум, блуждаещ във Вселената - дори обратното! Щастлив съм да видя как много мои мечти са се превърнали в реалност. Аз израснах в 1920-30 години, затова не очаквах да видя толкова значителни промени само за няколко десетилетия. Ние, космическите кадети на Британското междупланетно общество прекарвархе свободното си време, обсъждайки космическите полети. Но ние дори не можехме да си представим, че това ще стане реалност в недалечното бъдеще... И досега не мога до край да повярвам, че вече отбелязахме 50-тата годишнина от началото на космическата ера! Ние вече извършихме отличен скок, но Златният век на Космоса все още само започва. След половин вековни усилия на правителства и спонсори, вече съществуват търговски полети в Космоса. А след още 50 години хиляди хора ще могат да извършват пътешествие по орбита около Земята, след това и на Луната, а и по-далеч. Космическите пътешествия и космическият туризъм ще станат толкова обичайни, както и полетите до екзотичните местенца на нашата планета. Толкова бързи изменения протичат и в другите области на науката и технологиите. Само един пример: мобилните връзки вече обединяват 50% от населението на Земята - 3.3 млрд. абонати. Това число е достигнато за не повече от четвърт век след появата на първата клетъчна мрежа! Мобилните телефони кардинално измениха човешкото общуване, като превърнаха човечеството в голямо, непрекъснато общуващо си семейство. А какво значи това за човечеството като вид? Комуникационните технологии са необходими, но недостатъчни за нас, хората, за да общуваме помежду си. Ето защо в света и досега има толкова много конфликти. Технологиите ни помагат да се обединяваме и да разпространяваме информацията, но на нас също са ни нужни и такива качества, като толерантност и състрадание, за да достигнем до най-доброто взаимно разбиране между хората и народите. Аз твърдо вярвам, че оптимизмът е най-добрият ръководен принцип, дори и затова, че ни дава възможност за създаване на професионална самореализация. Надявам се, че сме извлекли поне някакъв урок от ХХ век - най-варварския в историята. Бих искал да видя, че ние накрая сме преодолели расовите предрасъдъци и сме започнали да мислим и постъпваме, изхождайки от това, че ние сме едно семейство. Това би била истинската глобализация... На излизане от 90-тия оборот на орбитата аз нямам нито съжаления, нито амбиции. Но ако бих могъл да споделя три желания, те биха били следните. Първото - бих искал да се намерят доказателства за съществуването на извънземен живот. Винаги съм вярвал, че не сме сами във Вселената. Ние все още чакаме извънземните цивилизации да ни повикат, или поне да ни подадат някакъв сигнал. Но ние никак не можем да предположим кога ще се случи това. Бих искал да е по-скоро! Второто - бих искал да видя как човечеството накрая ще се откаже от пагубната си привичка да използва нефта и ще премине към екологично чисти източници на енергия. Вече повече от 10 години аз наблюдавам различни експерименти с нови източници на енергия, но все още не е измислено нищо за масово използване. Изменението на климата ни напомня, че е време да побързаме! Нашата цивилизация зависи от енергията, но не бива да позволи нефтът и въглищата бавно да изгорят нашата планета! Третото ми желание се отнася най-вече за моя дом. Аз живея в Шри Ланка вече 50 години и през половината от това време наблюдавам печалния конфликт, който разкъсва моята страна. Аз бих искал да видя устойчив свят в моята страна. Но разбирам, че за достигането на мира едното желание не стига - изисква се много мъжество, упорство и тежка работа. Понякога ме питат, как би ми се искало да ме запомнят. Аз имах пълното разнообразие на кариерата на писател, изследовател на подводния свят, пропагандатор на Космоса и научен популяризатор. Но повече от всичко ми се иска да остана известен като писател - онзи, който е развличал читателите и надявам се, е разширявал тяхното въображение. Мисля, че много добре това е описано от друг английски писател, който по съвпадение също е провел голямата част от живота си на изток. Така, че позволете ми да завърша с думите на Ръдиард Киплинг: “Нека аз остана скрит в тъмнината...” Аз, Артър Кларк, ви казвам благодаря и довиждане!” T